Прикотках пристануша
Прикотках самотата с празни длани.
Замислена, протегна се и приближи.
Погледна отзивчиво, без подкани,
помърквайки, до мен доволно се снижи.
В краката ми преде, стаена слуша
дъха ми плах и леко хъркащ да свисти.
Намерих най-добрата пристануша,
лечителка най-вярна, сили не пести.
Отпусна сърчицето мое свито,
затворило несбъднатата ми мечта,
напред непроменена и без мито
граничната бразда с успех да пресека.
Приканва ме, спокойно примижала,
смирено да приема края на деня,
усещаме– утеха приближава,
блажено ни обгръща раят на съня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
