Прикотках пристануша
Прикотках самотата с празни длани.
Замислена, протегна се и приближи.
Погледна отзивчиво, без подкани,
помърквайки, до мен доволно се снижи.
В краката ми преде, стаена слуша
дъха ми плах и леко хъркащ да свисти.
Намерих най-добрата пристануша,
лечителка най-вярна, сили не пести.
Отпусна сърчицето мое свито,
затворило несбъднатата ми мечта,
напред непроменена и без мито
граничната бразда с успех да пресека.
Приканва ме, спокойно примижала,
смирено да приема края на деня,
усещаме– утеха приближава,
блажено ни обгръща раят на съня.
© Светличка All rights reserved.
