Приличам на себе си

tsveti4ka (Цвет)
198 271

13.02.2010 г., 20:57 ч.

Поезия » Друга

490 0 2

Приличам на себе си – бяло платно.

Ветровете рисуват по мен.

Ти ме преследваш, а те ме отнасят,

протягаш ръката си, гонейки ме...

Черно глухарче – откъснат рефрен съм,

вертовете в хармония ме носят към теб.

И ни срещат, a студът, вселил се във мен,

прогонва те нежно, с дъх на букет.

Приличам на себе си – хладна пустиня.

Виновно раста с милиметър на ден.

Очаквам да стоплиш студа, настанил се

дълбоко и вече почти слял се с мен.

Шумът на сърцето ти – пясъчен блян съм,

разпилян върху твойта душа.

В съня си ухаех на прелест мечтана,

но будна съм вече, родила тъга.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.