Приличам на себе си
Приличам на себе си – бяло платно.
Ветровете рисуват по мен.
Ти ме преследваш, а те ме отнасят,
протягаш ръката си, гонейки ме...
Черно глухарче – откъснат рефрен съм,
вертовете в хармония ме носят към теб.
И ни срещат, a студът, вселил се във мен,
прогонва те нежно, с дъх на букет.
Приличам на себе си – хладна пустиня.
Виновно раста с милиметър на ден.
Очаквам да стоплиш студа, настанил се
дълбоко и вече почти слял се с мен.
Шумът на сърцето ти – пясъчен блян съм,
разпилян върху твойта душа.
В съня си ухаех на прелест мечтана,
но будна съм вече, родила тъга.
© Цвет All rights reserved.
