Без заклинания назоваваме магията,

с любов винаги стъпките ѝ изразяваме.

И сезоните, животите от нея се прераждат.

Правейки дори тъгата и носталгията красиви...

Може би в своите виждам твоите хоризонти.

Едни и същи изгреви и залези.

И може би мечтаем за същите равнини и планини.

Мисля, че знам коя съм, и кой си ти?

А всъщност просто и двамата сме осветени

от небето, в един собствен, но и общ свят.

Понякога, когато почувстваме близък някого

и видим цветовете му, с цветове ще се изпълни света ни...