Прилив и отлив
Прилив и отлив
По калдъръмените улички тихи
Шепот среднощен долавя се.
Смях на пресекулки.
В такт на потракващи токчета.
Луната до златно усмихна се.
Защото се влюби и тя.
В прозорче на старата къща огледа се.
И гордо изгря над света.
Душите в нирвана притихнаха.
Екстаз от среднощните трепети.
Очите в безкрая взор впиха.
Въздишка телата преплете.
Прибоят нададе тревога,
че някой бе скрил се във пазвата.
На спящия град до вълните.
Под всевечния взор на звездите.
По сивите улици асфалтови,
Пълзи неуверено утрото.
С грохота от автомобилите.
Изчезва миражът от влюбването.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Просто Някой Всички права запазени
