18.10.2014 г., 10:08

Приливи

814 0 7

Кога храмът на душата се отваря?

С неспирните си, въздигащи вълни,

влива се в на знанието океана -

с Ренесансова органна музика,

с трепетен финес и колоритни лъчи...

Когато, изследвайки дълбочини,

пред красотата доземи се преклони?...

Когато пламенна любов открие

и омагьосано, до възбога лети?...

 

Кога храмът на душата се отваря?

Не, не отговаряй… Моля, помълчи!…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • При всички случаи не за щяло и нещяло.
    Тайнство е и иска тишина.
    Поздрави!
  • !
  • и аз мълча...
  • Красиво!Харесва ми!
  • Много рядко се отварят дверите на този храм. Прекрасно си посочила с поетични средства, кои са изключителните случаи, когато това става, Роси!

    Поздравление за този кратък, но великолепен поетичен текст!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...