Oct 18, 2014, 10:08 AM

Приливи

  Poetry
817 0 7

Кога храмът на душата се отваря?

С неспирните си, въздигащи вълни,

влива се в на знанието океана -

с Ренесансова органна музика,

с трепетен финес и колоритни лъчи...

Когато, изследвайки дълбочини,

пред красотата доземи се преклони?...

Когато пламенна любов открие

и омагьосано, до възбога лети?...

 

Кога храмът на душата се отваря?

Не, не отговаряй… Моля, помълчи!…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • При всички случаи не за щяло и нещяло.
    Тайнство е и иска тишина.
    Поздрави!
  • !
  • и аз мълча...
  • Красиво!Харесва ми!
  • Много рядко се отварят дверите на този храм. Прекрасно си посочила с поетични средства, кои са изключителните случаи, когато това става, Роси!

    Поздравление за този кратък, но великолепен поетичен текст!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...