Oct 18, 2014, 10:08 AM

Приливи

  Poetry
813 0 7

Кога храмът на душата се отваря?

С неспирните си, въздигащи вълни,

влива се в на знанието океана -

с Ренесансова органна музика,

с трепетен финес и колоритни лъчи...

Когато, изследвайки дълбочини,

пред красотата доземи се преклони?...

Когато пламенна любов открие

и омагьосано, до възбога лети?...

 

Кога храмът на душата се отваря?

Не, не отговаряй… Моля, помълчи!…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • При всички случаи не за щяло и нещяло.
    Тайнство е и иска тишина.
    Поздрави!
  • !
  • и аз мълча...
  • Красиво!Харесва ми!
  • Много рядко се отварят дверите на този храм. Прекрасно си посочила с поетични средства, кои са изключителните случаи, когато това става, Роси!

    Поздравление за този кратък, но великолепен поетичен текст!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...