18 окт. 2014 г., 10:08

Приливи

816 0 7

Кога храмът на душата се отваря?

С неспирните си, въздигащи вълни,

влива се в на знанието океана -

с Ренесансова органна музика,

с трепетен финес и колоритни лъчи...

Когато, изследвайки дълбочини,

пред красотата доземи се преклони?...

Когато пламенна любов открие

и омагьосано, до възбога лети?...

 

Кога храмът на душата се отваря?

Не, не отговаряй… Моля, помълчи!…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • При всички случаи не за щяло и нещяло.
    Тайнство е и иска тишина.
    Поздрави!
  • !
  • и аз мълча...
  • Красиво!Харесва ми!
  • Много рядко се отварят дверите на този храм. Прекрасно си посочила с поетични средства, кои са изключителните случаи, когато това става, Роси!

    Поздравление за този кратък, но великолепен поетичен текст!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...