18 окт. 2014 г., 10:08

Приливи

819 0 7

Кога храмът на душата се отваря?

С неспирните си, въздигащи вълни,

влива се в на знанието океана -

с Ренесансова органна музика,

с трепетен финес и колоритни лъчи...

Когато, изследвайки дълбочини,

пред красотата доземи се преклони?...

Когато пламенна любов открие

и омагьосано, до възбога лети?...

 

Кога храмът на душата се отваря?

Не, не отговаряй… Моля, помълчи!…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • При всички случаи не за щяло и нещяло.
    Тайнство е и иска тишина.
    Поздрави!
  • !
  • и аз мълча...
  • Красиво!Харесва ми!
  • Много рядко се отварят дверите на този храм. Прекрасно си посочила с поетични средства, кои са изключителните случаи, когато това става, Роси!

    Поздравление за този кратък, но великолепен поетичен текст!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...