Приливи ще следват вечно късчето магична нежност...
Приливи ще следват вечно
късчето магична нежност...
Ревниво Океанът пази
в кадифени глъбини
страстта на приливни талази...
Нека тягостни Мъгли
да замятат гъсти мрежи!
Нека Облаците зли
мозайки сиви да нареждат!
Океанът пак ще следва
с прилив нежната Луна;
Любовта му е последна.
Любовта му е една.
Бреговете нека стягат
примки каменно въже!
Дните нека уговарят
Времето - да изтече!
Любовта на Океана
към далечната Луна,
цяла Вечност е събрала
в песъчинки - от Брега.
Дори на Слънцето лъчите,
в топли люлчици събрани
да протягат към вълните,
мамещи, лъстиви длани,
които щедро обещават
незалязваща позлата,
остава верен Океанът
на Луната...
На Луната!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Нешев Всички права запазени
