Приливи ще следват вечно късчето магична нежност...
Приливи ще следват вечно
късчето магична нежност...
Ревниво Океанът пази
в кадифени глъбини
страстта на приливни талази...
Нека тягостни Мъгли
да замятат гъсти мрежи!
Нека Облаците зли
мозайки сиви да нареждат!
Океанът пак ще следва
с прилив нежната Луна;
Любовта му е последна.
Любовта му е една.
Бреговете нека стягат
примки каменно въже!
Дните нека уговарят
Времето - да изтече!
Любовта на Океана
към далечната Луна,
цяла Вечност е събрала
в песъчинки - от Брега.
Дори на Слънцето лъчите,
в топли люлчици събрани
да протягат към вълните,
мамещи, лъстиви длани,
които щедро обещават
незалязваща позлата,
остава верен Океанът
на Луната...
На Луната!
© Людмил Нешев All rights reserved.
