Докоснал нежна струна във душата ми,
оттегляш се - без думи, без тъга.
Не искаш, не разбираш и не питаш...
Това е нашата съдба!
Далеч оставаш. Може би не съм аз -
твоята мечта!
Защо почувствах този звън тогава?
Внушения? Копнежи? Слабост на Жена?
Съзряла чувства там, където тях ги няма...
Не търся ничия вина - отказвам.
Отказвам Аз да бъда слаба!