1.03.2012 г., 14:44

Примирение

553 0 1

Нека  животът сам  да се търкаля

и  нека делникът сам да изтече...

А празничните дни във календара

добрата фея нека изтъче.

 

Това, което е, Е. Факт. На Съдбата

не можем дълго  да се противим.

Да се надяваме на чудесата,

или безмълвно да се примирим?

 

Като принц  Хамлет питаме се всички,

задаваме си вечния въпрос...

А на Фортуна ù е безразлично

и си подсвирква със навирен нос.

 

Дали ще можем  да направим нещо

от нас зависи. Или не съвсем…

На Бога да се молим най-горещо,

или от  Него... да се отречем!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...