23.10.2020 г., 7:37

Примирие

488 0 0

Примирие
 

През дъждовните есенни дни
всяка капка е лист на примирие. 
Остарелите мисли събличам - вървя... 
и събирам слънчеви изгреви.

 

Тих е дъждът, а стъпките леки - 
кестени правят изправен деня.
В небето са литнали жерави -
уверено тръгвам по избрания път!

 

В капките дъжд, усеща се нежност.
По лицето ми бавно се стича.
Есента тиха и моя, обичам.
На младост още - по дух си приличам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...