Примрял съм в твоята душа
Примрял съм в твоята душа,
където времето е спряло,
но защо не мога да реша
кое и как е преболяло,
а ти самата ме събуди,
спомен стар на теб не ти тежи,
а това, че с теб сме луди,
брани от измами, от лъжи.
Две души в една стопени,
а пък тя за двамата тупти –
в този извор сме родени,
а това разбра го днес и ти,
когато в мига кристален
притихна мило и спокойно,
а този миг е идеален
за съществуване достойно.
Душа душата ти целува
и моята чрез тебе диша,
твоята твърди, че ме жадува -
перото ти в стих въздиша,
а мелодията сърдечна
в блаженството ни потапя,
но тя дали ще бъде вечна:
о, да, мигът ни се разтапя.
Потънали сме в тиха страст,
а тя за нас е огледало,
но там и малкият контраст
в радост то е пресъздало,
защото аз чрез теб живея,
а ти си мойто тъждество
и тази песен само пея,
разказваща за нашто естество
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
