Принцеса на Екзюпери
Колко излишно е да гоним слънцето винаги!
Може на сенките да им поникнат рога.
Знам, светлината омайва с поглед невинен,
но заслепява и слепия всичко това.
В малкия тайник реалните фотоси смигат,
имат си име и поглед, и глас.
Сякаш и в тъмното сън им не идва
с малка планета, вулкан и овца.
Само сред болка и време, отдавна отчаяно,
пътят ни с къса юзда изгрева ще държи...
Лисицата питомна щом ти се стори прошарена,
усмихни ѝ се, мой Екзюпери!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
