26.02.2008 г., 19:50 ч.

Принцесата душа 

  Поезия
721 0 20
 

Оголена душата ми се скита

и търси пристана на любовта,

към изгрева уверено полита

и моли да и върне радостта.

 

Лъчите я обличат в златна роба

и озаряват бледото лице,

а нейната невидима утроба

пулсира като детското сърце.

 

Запяват песен тънките и струни,

за да възпеят тази доброта

и да прогонят зловещите хуни,

отворили за плячката уста.

 

Принцесата душа се просълзява,

пречистена от свойта пустота,

прегръща изгрева и го дарява

със нежността на земната жена.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??