26 feb 2008, 19:50

Принцесата душа 

  Poesía
747 0 20
 

Оголена душата ми се скита

и търси пристана на любовта,

към изгрева уверено полита

и моли да и върне радостта.

 

Лъчите я обличат в златна роба

и озаряват бледото лице,

а нейната невидима утроба

пулсира като детското сърце.

 

Запяват песен тънките и струни,

за да възпеят тази доброта

и да прогонят зловещите хуни,

отворили за плячката уста.

 

Принцесата душа се просълзява,

пречистена от свойта пустота,

прегръща изгрева и го дарява

със нежността на земната жена.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??