Принцесата душа
Оголена душата ми се скита
и търси пристана на любовта,
към изгрева уверено полита
и моли да и върне радостта.
Лъчите я обличат в златна роба
и озаряват бледото лице,
а нейната невидима утроба
пулсира като детското сърце.
Запяват песен тънките и струни,
за да възпеят тази доброта
и да прогонят зловещите хуни,
отворили за плячката уста.
Принцесата душа се просълзява,
пречистена от свойта пустота,
прегръща изгрева и го дарява
със нежността на земната жена.
© Наташа Басарова All rights reserved.
