Принцесата събу̀ди се.
Принцесата събуди се.
От сън.
Но не с целувката от Принца.
Той, всъщност - безразличен пън,
на нея друг така и се прииска.
Под роклята ѝ бури и пожари.
Отдавна там са портите заключени,
а Принца се напива, дето сва̀ри.
И дреме му на ключа в този случай.
Принцесата погледна през прозореца.
Отсреща, гол до кръст е градинаря.
На цветето ѝ, неполиван корена,
а задния и двор, неразоран е...
Там, някъде зад ъгъла, в конюшната,
Принцесата остана по корона.
Гърдите и от страсти се полюшваха.
Прислугата заслужи си го, трона.
Така, че скъпи Принцове, мислете!
Принцесите съвсем не са девици!
Обичайте и здраво ги любете!
И цял живот ще имате Кралици!...
Danny Diester
07.07.2018
Toronto, Ontario, Ca.
Ч
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
