... научих се да прощавам,
научих себе си за всичко да виня,
показах, че се предавам,
когато трябваше да бъда силна!
... дали морето, заливайки ме с обич,
отнемаше от мен реалостта?
... дали клоунът, усмихвайки се,
ме караше да плача?
И пустинно сухите ми очи
търсят ли пак сянката на погребания воин...
... или отново искат да измамят вече очерненото
от сажди на тъга сърце?
Тя ли е отново?
... За кой ли път ме посети?
За кой ли път очерня прегазения ден на
възкръсналото щастие на принцесата в черно?...
... и тя не знаеше какво иска - загуби този, който знаеше,
че иска нея!...
© Беатрис Башева Всички права запазени