Принцесата в черно

... научих се да прощавам,

научих себе си за всичко да виня,

показах, че се предавам,

когато трябваше да бъда силна!

... дали морето, заливайки ме с обич, 

отнемаше от мен реалостта?

... дали клоунът, усмихвайки се, 

ме караше да плача?

И пустинно сухите ми очи

търсят ли пак сянката на погребания воин...

... или отново искат да измамят вече очерненото

от сажди на тъга сърце?

Тя ли е отново?

... За кой ли път ме посети?

За кой ли път очерня прегазения ден на

възкръсналото щастие на принцесата в черно?...

... и тя не знаеше какво иска - загуби този, който знаеше, 

че иска нея!...