Принцът и Спящата красавица
Интервюто на спящата красавица
Събудих се и ме е страх
от всички земни беди!
Не помня колко години проспах.
Щом казвате - сто са били...
А принцът къде е тогава?
Нали той ме с целувка събуди?
Явно вече го няма...
А трябваше да се влюбим...
За вретеното ли ме питате -
убодох се! Това е всичко.
Не очаквах дотам да се стигне,
но знаете - женско любопитство!
Сънищата ми бяха странни.
Виждах много очи.
Но всичките ги забравих!
И тези на принца дори.
Благодаря на добрата орисница,
че поне ме спаси от смъртта.
Макар че да живея... не намирам смисъл,
щом принцът си остана във съня...
Оправданията на принца
Нали трябваше да я събудя -
събудих я! От стогодишен сън!
Защо ми е да се влюбвам?
Има толкоз принцеси навън.
Аз си свърших своята работа.
Нали такъв беше сценарият?
Вече няма какво да направя.
А принцесата... ще се оправи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
