20.03.2007 г., 13:50

"Принцът на моретата"

657 0 1
Помните ли принца на моретата?
Онзи, който изяде мечтите ми
и скри малкото си чувства зад зъбите си.
Помните ли принца?
Онзи, хранещ се със егото си,
потопен в депресия,
обичан от пясъка и мразен от чайките.

Помните ли господаря на поезията?
Нарекъл всички рими на жените си.
Онзи - неспособен да обича някого,
Поетът, измислил свободата си,
за да се чувства по-удобно в себе си,
за да е способен
още дълго време
да забива камите си в сърцата ни.

Помните ли момчето с картините?
Нрисува си корона
и се помисли за Бог.
Онова страхливото, непораснало,
онова, което обича да е със 16.

Помните ли принца на моретата?

Аз го помня, той мене не.
Защото за него съм жалка.
Една малка капка в цялото море.

Помните ли как го хранех с душата си?
Насити се.
Всичко изяде.
За мене нищо не остави.
Затова и аз ще избягам.

20.03.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, Гергана, завладяващо. Иска на места да се пипне, но е много силно! Поздрави, Поздрави от мен!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...