Mar 20, 2007, 1:50 PM

"Принцът на моретата"

  Poetry
660 0 1
Помните ли принца на моретата?
Онзи, който изяде мечтите ми
и скри малкото си чувства зад зъбите си.
Помните ли принца?
Онзи, хранещ се със егото си,
потопен в депресия,
обичан от пясъка и мразен от чайките.

Помните ли господаря на поезията?
Нарекъл всички рими на жените си.
Онзи - неспособен да обича някого,
Поетът, измислил свободата си,
за да се чувства по-удобно в себе си,
за да е способен
още дълго време
да забива камите си в сърцата ни.

Помните ли момчето с картините?
Нрисува си корона
и се помисли за Бог.
Онова страхливото, непораснало,
онова, което обича да е със 16.

Помните ли принца на моретата?

Аз го помня, той мене не.
Защото за него съм жалка.
Една малка капка в цялото море.

Помните ли как го хранех с душата си?
Насити се.
Всичко изяде.
За мене нищо не остави.
Затова и аз ще избягам.

20.03.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Гергана, завладяващо. Иска на места да се пипне, но е много силно! Поздрави, Поздрави от мен!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...