Mar 20, 2007, 1:50 PM

"Принцът на моретата"

  Poetry
653 0 1
Помните ли принца на моретата?
Онзи, който изяде мечтите ми
и скри малкото си чувства зад зъбите си.
Помните ли принца?
Онзи, хранещ се със егото си,
потопен в депресия,
обичан от пясъка и мразен от чайките.

Помните ли господаря на поезията?
Нарекъл всички рими на жените си.
Онзи - неспособен да обича някого,
Поетът, измислил свободата си,
за да се чувства по-удобно в себе си,
за да е способен
още дълго време
да забива камите си в сърцата ни.

Помните ли момчето с картините?
Нрисува си корона
и се помисли за Бог.
Онова страхливото, непораснало,
онова, което обича да е със 16.

Помните ли принца на моретата?

Аз го помня, той мене не.
Защото за него съм жалка.
Една малка капка в цялото море.

Помните ли как го хранех с душата си?
Насити се.
Всичко изяде.
За мене нищо не остави.
Затова и аз ще избягам.

20.03.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, Гергана, завладяващо. Иска на места да се пипне, но е много силно! Поздрави, Поздрави от мен!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...