20 mar 2007, 13:50

"Принцът на моретата"

  Poesía
661 0 1
Помните ли принца на моретата?
Онзи, който изяде мечтите ми
и скри малкото си чувства зад зъбите си.
Помните ли принца?
Онзи, хранещ се със егото си,
потопен в депресия,
обичан от пясъка и мразен от чайките.

Помните ли господаря на поезията?
Нарекъл всички рими на жените си.
Онзи - неспособен да обича някого,
Поетът, измислил свободата си,
за да се чувства по-удобно в себе си,
за да е способен
още дълго време
да забива камите си в сърцата ни.

Помните ли момчето с картините?
Нрисува си корона
и се помисли за Бог.
Онова страхливото, непораснало,
онова, което обича да е със 16.

Помните ли принца на моретата?

Аз го помня, той мене не.
Защото за него съм жалка.
Една малка капка в цялото море.

Помните ли как го хранех с душата си?
Насити се.
Всичко изяде.
За мене нищо не остави.
Затова и аз ще избягам.

20.03.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Гергана, завладяващо. Иска на места да се пипне, но е много силно! Поздрави, Поздрави от мен!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...