30.05.2018 г., 23:24

Природа

836 0 2

Вали, дъжд се зададе
на хоризонта за да измие
насъбралата зла енергия.

Капчиците бистри, диаманти,
земята красят, така както
единствено само те могат.

Цветчетата жално поглъщат,
глъдка дадена от Бога
радват се, времето им се усмихна.

Времето лежерно, хората
отекчи, че пак навън вали,
но техните черни сърца изми.

Действието силно върху
всички ни се отрази, стихиите
природни никой не ще заличи.



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Т. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...