Вали, дъжд се зададе
на хоризонта за да измие
насъбралата зла енергия.
Капчиците бистри, диаманти,
земята красят, така както
единствено само те могат.
Цветчетата жално поглъщат,
глъдка дадена от Бога
радват се, времето им се усмихна.
Времето лежерно, хората
отекчи, че пак навън вали,
но техните черни сърца изми.
Действието силно върху
всички ни се отрази, стихиите
природни никой не ще заличи.
© Т. All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
