Вали, дъжд се зададе
на хоризонта за да измие
насъбралата зла енергия.
Капчиците бистри, диаманти,
земята красят, така както
единствено само те могат.
Цветчетата жално поглъщат,
глъдка дадена от Бога
радват се, времето им се усмихна.
Времето лежерно, хората
отекчи, че пак навън вали,
но техните черни сърца изми.
Действието силно върху
всички ни се отрази, стихиите
природни никой не ще заличи.
© Т. All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
