Природата се разсъблича
Природата се разсъблича
Есен е. Природата се разсъблича.
Дъждът листа от снагата й рони.
Земята семена за злак привлича,
вятърът оставя голи клони.
Есен е. Птици отлитат.
Оставаме без страх от студ.
Тихи гласове грижливо помитат
останки на обрания ни труд.
Есен е. Небето се усмихва.
В лоното си ни прегръща любовта.
Градът, смирен в нощта притихва,
навлиза в диалог със своята душа.
5 октомври 2008г.
Есен е. Природата се разсъблича.
Дъждът листа от снагата й рони.
Земята семена за злак привлича,
вятърът оставя голи клони.
Есен е. Птици отлитат.
Оставаме без страх от студ.
Тихи гласове грижливо помитат
останки на обрания ни труд.
Есен е. Небето се усмихва.
В лоното си ни прегръща любовта.
Градът, смирен в нощта притихва,
навлиза в диалог със своята душа.
5 октомври 2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доротея Всички права запазени
