Oct 8, 2008, 6:16 AM
Природата се разсъблича
Природата се разсъблича
Есен е. Природата се разсъблича.
Дъждът листа от снагата й рони.
Земята семена за злак привлича,
вятърът оставя голи клони.
Есен е. Птици отлитат.
Оставаме без страх от студ.
Тихи гласове грижливо помитат
останки на обрания ни труд.
Есен е. Небето се усмихва.
В лоното си ни прегръща любовта.
Градът, смирен в нощта притихва,
навлиза в диалог със своята душа.
5 октомври 2008г.
Есен е. Природата се разсъблича.
Дъждът листа от снагата й рони.
Земята семена за злак привлича,
вятърът оставя голи клони.
Есен е. Птици отлитат.
Оставаме без страх от студ.
Тихи гласове грижливо помитат
останки на обрания ни труд.
Есен е. Небето се усмихва.
В лоното си ни прегръща любовта.
Градът, смирен в нощта притихва,
навлиза в диалог със своята душа.
5 октомври 2008г.
© Доротея All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
красива меланхолия
-
Една романтично-есенна любов сред разсъбличащата се природа! Добро попадение, Чаровнице!
-
красив и тъжен поетичен рисунък...докосна ме...с обич.
-
някаква тъжна образност има в този стих.. почувствах го!
-
Благодаря!
-
Красив стих!Поздрави!
-
Създала си един интересен образ на есента.Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
