Златно жито са звездите,
в лунна слама - от лъчи,
спи луната кротко. Скрита.
Влюбено щурче мълчи.
Сред тревата не заспива
и брои звезди безчет.
С лунно вино го опива,
пак септември - луд поет.
Спи щурченце. Любовта ти,
към луната е без глас.
Щом я чуя в песента ти,
ще се влюбя пак и аз.
Някой пак гори поеми,
Есен, шарени листа
Спи щурченце, има време...
Топличко ти е в пръстта.
-------------------------------
Втората ръкавица. :)
© Надежда Ангелова Всички права запазени