На пристана на любовта пусках котвата си тежка и връзвах корабни платна, с онази страст - човешка. Пътувах, но сега се върнах, на бряг с пораснали мечти, и мислех, че ще те прегърна, но не беше ме дочакал ти. На притихналите докове, ме посрещна лепкава мъгла и впи се в кожата на тялото, преди нея, помня, имаше дъга. Рибарите плетяха мрежи, а крадеше им ги бурното море. В тях бяха техните копнежи, изхвърлих там и моето сърце. Нямаше те, гдето те оставих, на мястото ти пъплеше тъга, да ме чакаш, може би забрави и друга вдига моите платна.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.