Пристана на любовта
На пристана на любовта
пусках котвата си тежка
и връзвах корабни платна,
с онази страст - човешка.
Пътувах, но сега се върнах,
на бряг с пораснали мечти,
и мислех, че ще те прегърна,
но не беше ме дочакал ти.
На притихналите докове,
ме посрещна лепкава мъгла
и впи се в кожата на тялото,
преди нея, помня, имаше дъга.
Рибарите плетяха мрежи,
а крадеше им ги бурното море.
В тях бяха техните копнежи,
изхвърлих там и моето сърце.
Нямаше те, гдето те оставих,
на мястото ти пъплеше тъга,
да ме чакаш, може би забрави
и друга вдига моите платна.
пусках котвата си тежка
и връзвах корабни платна,
с онази страст - човешка.
Пътувах, но сега се върнах,
на бряг с пораснали мечти,
и мислех, че ще те прегърна,
но не беше ме дочакал ти.
На притихналите докове,
ме посрещна лепкава мъгла
и впи се в кожата на тялото,
преди нея, помня, имаше дъга.
Рибарите плетяха мрежи,
а крадеше им ги бурното море.
В тях бяха техните копнежи,
изхвърлих там и моето сърце.
Нямаше те, гдето те оставих,
на мястото ти пъплеше тъга,
да ме чакаш, може би забрави
и друга вдига моите платна.
© Елица Стоянова All rights reserved.
