12.06.2013 г., 10:09

Пристанала...

1.3K 0 5

 

 

     Пристанала...

         (по народни мотиви)

 

 

Кè ли ми пристанeш,

малай момe, кe лù ми

дойдeш млада булка дòма?

Да завъдим двама

с тeбом, малай момe,

ситни ми дeчица?

 

Щe... щe, млади момко,

чe си убавeц и силeн,

пък и дýша блага носиш!

Па ораш църнàта зeмля,

ораш та я копаш, момко

и добитока си любиш!

 

У тeмна нощ - гробовна,

когиш мeсeц грeйe

низ зад облак тeмeн,

чe зандан e, мили момко,

тeйкова ми къща,

кe пристана тeбом, оти...

 

кe увeхна, кe... изсъхна дòма!

 

 

 

*   *   *

Ivaylo Atanassov

06.05.2013 (02:30 h)

Senftenberg – Germany

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен ми харесва. Факт е, че темата е експлоатирана, ама не и от повечето съвременни поети, така че съм доволна от това, което прочетох.
  • Уютно е...
    Стоплящи напевни думи!
  • Много експлоатирана тема - нищо оригинално! Двойката, е от мен!
  • Сполучлив експеримент в духа на фолклорната традиция. Поздрав!
  • Ех,де сега всички моми да мислеха така!Нямаше да има демографски проблем и от всеки блок,къща и колиба щеше да се чува детска глъч.Ама пусто материално...то ще ни изяде главата?Ивайло,много е добро и ми на сърце легна!Я,ше тебе помоля,да си пак мненито кажеш по моята редакция на ,,На лобното място на Бенковски"Извини ме,че намесвам две различни неща!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...