Пристегнати като в тесен свят
Пристегнати като в тесен свят
Заспали една до друга
Болките в стомаха ми размърдаха опашки
Всичко се обърка
Този ден
Не знаех накъде да тръгна
И не знаех как да спра
Лъчите на слънцето
Опънати
Стрели
Ме изядоха, но не защото бяха гладни
А защото нямаха нищо за правене
И защото по асфалта като змия се влачих
И като беззащитно дете плачех
И бях жертва
И бях сирак
И в същото време бягах
Защото времето държеше старостта ми
В хладна стая
И ключа
С метално дрънчене
Ме събуждаше обратно в гол плакат на стената ми
Всичко се обърка
Този ден
На мъртво мълчание
Ще намеря вината обесена
Без рани
Без бележки и писма
Изплезила се
И краката и се клатят
Като махалото
На отминалия век
Прашлясало
Всичко се обърка
Този ден
Няма да го забравим
Как тръшна вратата след себе си
И ме остави сам
Да броя жълтите си монети
И да събарям сълзите си
Накацали по брадясалото
Ми лице
Всичко се обърка
И остана някак неразбрано
Чувството намерило сянка
Да се охлади
И да забрави че е съществувало...
Съжалявам
Че се отдалечавам
Всеки ден
Че няма да мога да остана повече
Да повярвам
Че искам да се поправя
Защото ми писна
От стените на фалшивия ви свят
Писна ми от вярванията ви
От религиите които създавате
От мълчанието докато умирате по тротоарите
От вратите които затваряте
От изкуството което цапате
Със сивите си лица...
Съжалявам
Че изгних
Без да покажа металния си блясък
Без да отразя изгревите и залезите
Съжалявам
Че си отивам
Простете ми хора
Които се опитвате да останете живи
15.06.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
