Пристегнати като в тесен свят

dexter_walrus (Десислав Илиев)
561 157

16.06.2007 г., 11:34 ч.

Поезия

605 0 6

Заспали една до друга

Болките в стомаха ми размърдаха опашки

Всичко се обърка

Този ден

Не знаех накъде да тръгна

И не знаех как да спра

Лъчите на слънцето

Опънати

Стрели

Ме изядоха, но не защото бяха гладни

А защото нямаха нищо за правене

И защото по асфалта като змия се влачих

И като беззащитно дете плачех

И бях жертва

И бях сирак

И в същото време бягах

Защото времето държеше старостта ми

В хладна стая

И ключа

С метално дрънчене

Ме събуждаше обратно в гол плакат на стената ми

Всичко се обърка

Този ден

На мъртво мълчание

Ще намеря вината обесена

Без рани

Без бележки и писма

Изплезила се

И краката и се клатят

Като махалото

На отминалия век

Прашлясало

Всичко се обърка

Този ден

Няма да го забравим

Как тръшна вратата след себе си

И ме остави сам

Да броя жълтите си монети

И да събарям сълзите си

Накацали по брадясалото

Ми лице

Всичко се обърка

И остана някак неразбрано

Чувството намерило сянка

Да се охлади

И да забрави че е съществувало...

Съжалявам

Че се отдалечавам

Всеки ден

Че няма да мога да остана повече

Да повярвам

Че искам да се поправя

Защото ми писна

От стените на фалшивия ви свят

Писна ми от вярванията ви

От религиите които създавате

От мълчанието докато умирате по тротоарите

От вратите които затваряте

От изкуството което цапате

Със сивите си лица...

Съжалявам

Че изгних

Без да покажа металния си блясък

Без да отразя изгревите и залезите

Съжалявам

Че си отивам

Простете ми хора

Които се опитвате да останете живи

15.06.2007

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

grisolda (ДМ)

2007-12-14T01:08:49+02:00

Човече,това е невероятно!!!Свалям ти шапка!
Aske (Петя Косева)

2007-08-25T10:47:49+03:00

Банален свят...безлични хора...
ще се срещнем някъде Там...
Румена (Румена Румена)

2007-07-06T19:34:10+03:00

Недей, недей така! С този камък няма как да полетиш! Прекрасни стихове, но като удавници тежат. Дано отмият болката... Надявам се да преодолееш това, защото вярвам, че си го изпитал. Потърси Маяковски, почети го... Сега остава да те подтикна към още едно стихотворение и да се получи цял цикъл по повод на края на поети... нека душата ти е в мир и е с теб! Яда превърни в стихове! Плачи в стихове! Ругай в стихове! Живей, обаче!
sweet_leaf (Гергана Цветкова)

2007-06-20T11:16:48+03:00

"Вечерят покоите с моето изкуство,
Защото така са устроени.
С какво ли ще закусят?"

Много ми напомня за това стихотворение...
buba_muba (Буба)

2007-06-17T09:30:19+03:00

изумително!!!!дъхът ми замря...
Aneta_kz (Анета)

2007-06-16T12:14:59+03:00

Декстър,
Всичките ти стихове са много силни!
Но този направо ме разби!!!
Надявам се да не изпитваш това което си написал!