21.09.2010 г., 22:38

Пристрастена

1.1K 0 1

Той взе сърцето ми.

Мисля, че взе и душата ми.

 

Бях неговата непостигната цел.

И той малко по малко ме превземаше.

А часовникът беше спрял.

Не разбрах кога мина всичкото това време.

Вече бях негова.

А нямах сили да се съпротивлявам.

Той ме хипнотизираше.

Правеше ме толкова уязвима...

 

Пристрастих се към него.

Към сладките му лъжи.

Вярвах на всяка една,

жестоко заблуждавайки се...

Той беше моят наркотик.

Устните му бяха опиат;

бавно ме убиваше,

но не исках да избягам...

 

Времето минаваше.

И аз продължавах да живея така.

Без да осъзнавам

как съм се превърнала в робинята му.

 

Дойде и последната ми вечер.

Вървяхме към морето в тишина.

Погледна ме в тъмнината.

Приближи и ме прегърна.

Сякаш за последен път.

Дари ме с предсмъртна целувка.

И ме остави да поема последния си дъх...

 

Бях просто неговата жертва.

Но не знаех дали ве че го мразя.

Не знаех дори дали го обичах.

Той не искаше да изпитвам чувства.

Не искаше да знам за болката, която ще почувствам.

 

Взе сърцето ми.

Мисля, че взе и душата ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...