21.09.2010 г., 22:38

Пристрастена

1.1K 0 1

Той взе сърцето ми.

Мисля, че взе и душата ми.

 

Бях неговата непостигната цел.

И той малко по малко ме превземаше.

А часовникът беше спрял.

Не разбрах кога мина всичкото това време.

Вече бях негова.

А нямах сили да се съпротивлявам.

Той ме хипнотизираше.

Правеше ме толкова уязвима...

 

Пристрастих се към него.

Към сладките му лъжи.

Вярвах на всяка една,

жестоко заблуждавайки се...

Той беше моят наркотик.

Устните му бяха опиат;

бавно ме убиваше,

но не исках да избягам...

 

Времето минаваше.

И аз продължавах да живея така.

Без да осъзнавам

как съм се превърнала в робинята му.

 

Дойде и последната ми вечер.

Вървяхме към морето в тишина.

Погледна ме в тъмнината.

Приближи и ме прегърна.

Сякаш за последен път.

Дари ме с предсмъртна целувка.

И ме остави да поема последния си дъх...

 

Бях просто неговата жертва.

Но не знаех дали ве че го мразя.

Не знаех дори дали го обичах.

Той не искаше да изпитвам чувства.

Не искаше да знам за болката, която ще почувствам.

 

Взе сърцето ми.

Мисля, че взе и душата ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...