Пристрастена

Той взе сърцето ми.

Мисля, че взе и душата ми.

Бях неговата непостигната цел.

И той малко по малко ме превземаше.

А часовникът беше спрял.

Не разбрах кога мина всичкото това време.

Вече бях негова.

А нямах сили да се съпротивлявам.

Той ме хипнотизираше.

Правеше ме толкова уязвима...

Пристрастих се към него.

Към сладките му лъжи.

Вярвах на всяка една,

жестоко заблуждавайки се...

Той беше моят наркотик.

Устните му бяха опиат;

бавно ме убиваше,

но не исках да избягам...

Времето минаваше.

И аз продължавах да живея така.

Без да осъзнавам

как съм се превърнала в робинята му.

Дойде и последната ми вечер.

Вървяхме към морето в тишина.

Погледна ме в тъмнината.

Приближи и ме прегърна.

Сякаш за последен път.

Дари ме с предсмъртна целувка.

И ме остави да поема последния си дъх...

Бях просто неговата жертва.

Но не знаех дали ве че го мразя.

Не знаех дори дали го обичах.

Той не искаше да изпитвам чувства.

Не искаше да знам за болката, която ще почувствам.

Взе сърцето ми.

Мисля, че взе и душата ми.