Присъда
Осъди ме
на вечно изгнание.
Но да бъда само
твоя жена.
Изгори ме
да усещам страдание.
Като затворник –
на хляб и вода.
Призови всички
бури и вЯтъри!
Нека дойдат
да се борят със мен.
Хвърляй камъни,
не ме е страх,
разбираш ли?
След днес,
ще дойде утрешният ден.
Насъскай,
всички земни твари.
Не се страхувам -
самата съм змия.
Отваряй,
незарасналите рани.
Съшивай ги,
да бъда по-добра.
Осъди ме,
но нека живее.
Да пребъде във нас
любовта.
Зная,
слънце над нас
ще изгрее.
Завинаги
ще победи страха.
на вечно изгнание.
Но да бъда само
твоя жена.
Изгори ме
да усещам страдание.
Като затворник –
на хляб и вода.
Призови всички
бури и вЯтъри!
Нека дойдат
да се борят със мен.
Хвърляй камъни,
не ме е страх,
разбираш ли?
След днес,
ще дойде утрешният ден.
Насъскай,
всички земни твари.
Не се страхувам -
самата съм змия.
Отваряй,
незарасналите рани.
Съшивай ги,
да бъда по-добра.
Осъди ме,
но нека живее.
Да пребъде във нас
любовта.
Зная,
слънце над нас
ще изгрее.
Завинаги
ще победи страха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
