4.01.2009 г., 17:02 ч.

Присъда 

  Поезия » Бели стихове
1196 0 17

Ти не видя ли двете ми очи -

влюбени,

натежали от гордост

и скрита тъга?

Ти не прочете ли, кажи,

тая сладко - горчива болка

отсъдена

на моята душа?

Не прекоси ли моя поглед

с две слънца

и с два куршума?

О, аз цялата изтръпнала горях!

В очите ти видях

една Божия присъда -

да ме обичаш винаги

каквато и да бъда! -

Страхлива до безсъние,

гореща до безсъзнание,

луда и безпаметна,

от ласки опарена...

Сега не искаш,

мили,

да съм твоя!

Сега си безразличен.

Не поглеждаш във очите...

и не ме обичаш.

Безразличието ти като земя тежи!

Но чувал ли си,

мили, я кажи -

от Божия присъда

някой да се е спасил?

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??