Присъда
Ти не видя ли двете ми очи -
влюбени,
натежали от гордост
и скрита тъга?
Ти не прочете ли, кажи,
тая сладко - горчива болка
отсъдена
на моята душа?
Не прекоси ли моя поглед
с две слънца
и с два куршума?
О, аз цялата изтръпнала горях!
В очите ти видях
една Божия присъда -
да ме обичаш винаги
каквато и да бъда! -
Страхлива до безсъние,
гореща до безсъзнание,
луда и безпаметна,
от ласки опарена...
Сега не искаш,
мили,
да съм твоя!
Сега си безразличен.
Не поглеждаш във очите...
и не ме обичаш.
Безразличието ти като земя тежи!
Но чувал ли си,
мили, я кажи -
от Божия присъда
някой да се е спасил?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
