Любовта към теб оказа се голяма грешка,
но казват, че "човешко е да се греши",
за тебе бях поредната забежка,
а моето сърце не спира да кърви...
Спомни си ме, когато мен ме няма.
Помни ме - мълчалива, тиха и добра!
Ще идвам в нощите ти като малка тайна,
ще бъда сън, светъл и копнян.
Ще бъда спомен за мечта голяма,
ще бъда блян за любовния ни плам.
Ще бъда гвоздей, ще дълбая рана,
във твоята душа, скована в мраз...
Нощта ще бъде хладна и безлунна,
звездите тихо ще нашепват в нас...
Убиец на любов оказа се навярно!
Проклинам те на вечна самота...!
© Пламена Владимирова Всички права запазени