25.11.2016 г., 7:51 ч.

Присъда 

  Поезия » Любовна
361 1 7

 

Останахме без капчица живец
и спомена не можем да пропъдим.
А споменът е толкова проклет,
нали е нашата присъда.

 

Осъди ни със правото си Бог -
да носим вътрешно смъртта си.
Щом болката е равна на любов,
която с теб не можем да изтръгнем!

© Аз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??