6.04.2007 г., 17:37 ч.

Присъда - Невинна 

  Поезия
738 0 4
Една диагноза.
Чаках присъда.
И се питах защо?
Та аз съм невинна!
Една диагноза.
Малко думи на лист.
Като стих за смъртта.
Аз чета и не вярвам
дали е лоша шега,
или лош е поета?
И исках да бягам -
но от кой и къде?
И исках да викам -
защо точно на мен?
Сънувах детето си
как расте и зове ме.
Сънувах и майка си
безутешно как страда.
И теб те сънувах
как ме търсиш сред другите,
и после събудих се -
Още жива съм, тук съм !

Родих се отново,
преоткрих и живота си.
Диагнозата - сбъркана!!!
Боже, чул си молитвите!

05.04.2007 г.
1-ва градска б-ца

© Мария Дуплищева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??