Присъда от поет
Посветено...
Опитвах се да те заместя...
С какво ли не... и сам разбираш - не успях.
И причината ми бе известна
не се покрива любовта... ни с време, ни със прах.
Опитвах се да те сънувам...
Но бях аз пуста... липсваща... и някак чужда...
Не можех в сън да се сбогувам,
когато знаех, че още някому съм нужна...
Опитвах се... ала без теб...
А ти ми трябваш... съдник.. и венец от тръни.
Присъда, щом изрича я поет
на криле от обич, моята Голгота, ще разпъне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
