11 feb 2009, 2:08

Присъда от поет

965 0 4

 

Посветено... 

 

 

Опитвах се да те заместя...

С какво ли не... и сам разбираш - не успях.

И причината ми бе известна

не се покрива любовта... ни с време, ни със прах.

 

Опитвах се да те сънувам...

Но бях аз пуста... липсваща... и някак чужда...

Не можех в сън да се сбогувам,

когато знаех, че още някому съм нужна...

 

Опитвах се... ала без теб...

А ти ми трябваш... съдник.. и венец от тръни.

Присъда, щом изрича я поет

на криле от обич, моята Голгота, ще разпъне...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...