Присъдата наречена човек
Човек съм аз- и висше, но и нисше творение на Естеството
слуга на Дявола, но и игра на Божеството
Умея да съзирам висини
да претворявам мисъл и идеи
Но и безмилостно граденото руша
и унищожавам често само себе си
Във мен се борят смелост и страхливост
защитавам слабия, но и пред силата пълзя
И сблъскват се възвишеност и низост
така дълбоко в моята душа
И всички сме така сами нещастни
а искаме хармония, тишина
На его и обиди сме подвластни
Отказваме да видим обичта
Човек да си ужасна е присъда
да си безжалостно осъден без вина
Сред хора, но самотен ти да бъдеш..
Такава е човешката съдба
Да бъдеш сам сред хората е тежко
на несретата жестока в тежък плен
И носим ние бремето човешко
до тогава до когато не умрем
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Георгиева Всички права запазени
