Планинскоцвете (Росица Георгиева)
74 35
29.09.2022 г., 18:36 ч.

Присъдата наречена човек 

  Поезия » Философска
301 0 3

Човек съм аз- и висше, но и нисше творение на Естеството

слуга на Дявола, но и игра на Божеството

Умея да съзирам висини

да претворявам мисъл и идеи

Но и безмилостно граденото руша

и унищожавам често само себе си

 

Във мен се борят смелост и страхливост

защитавам слабия, но и пред силата пълзя

И сблъскват се възвишеност и низост

така дълбоко в моята душа

 

И всички сме така сами нещастни

а искаме хармония, тишина

На его и обиди сме подвластни

Отказваме да видим обичта

 

Човек да си ужасна е присъда

да си безжалостно осъден без вина

Сред хора, но самотен ти да бъдеш..

Такава е човешката съдба

 

Да бъдеш сам сред хората е тежко

на несретата жестока в тежък плен

И носим ние бремето човешко

до тогава до когато не умрем

© Росица Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??