Докато спиш, облегнат на умората,
след свършека на дългия ни делник,
недей сънува идещите с хората
измислици, виелици, метежи.
Достатъчни са моите видения,
накацали на рамото ми нощем.
Значенията на думите са прелетни,
съмнителни - тревогите на спомена.
Отвъд неизлекуваните рани,
оттатък самотата си се срещаме.
Един у друг потърсили отчаяно
тъй жажданата глътчица човечност. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация