3.07.2012 г., 13:23

Присъствие

727 0 0

Присъствие         

Познаваме се вече доста време.

Свикнах да те виждам всеки ден.

Свикнах с твоята пленителна усмивка,

с пламъка в хубавите ти очи.

 

Свикнах с твоето присъствие.

Понякога не те и забелязвах.

Понякога упреквах себе си в нощта,

но вярвах в силата на любовта.

 

Снощи ти си тръгна, без да кажеш дума.

Сърцето ми от болка пареща се сви.

Уплаших се да не би да те загубя,

разбрах, обичам те по-силно от преди.

 

Нужно ми е да те виждам.

Нужно ми е с теб да бъда.

Не ми отнемай радостта.

Подари ми твоето присъствие

и ще настъпи тишина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Петракиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...