Присъствие         

Познаваме се вече доста време.

Свикнах да те виждам всеки ден.

Свикнах с твоята пленителна усмивка,

с пламъка в хубавите ти очи.

Свикнах с твоето присъствие.

Понякога не те и забелязвах.

Понякога упреквах себе си в нощта,

но вярвах в силата на любовта.

Снощи ти си тръгна, без да кажеш дума.

Сърцето ми от болка пареща се сви.

Уплаших се да не би да те загубя,

разбрах, обичам те по-силно от преди.

Нужно ми е да те виждам.

Нужно ми е с теб да бъда.

Не ми отнемай радостта.

Подари ми твоето присъствие

и ще настъпи тишина...