19.04.2011 г., 22:22

Присъствие

1.1K 0 16



чакам те

както жадна пустиня

капчица дъжд

както свенливо кокиче

ласката на слънчев лъч

както вълна уморена

жадуван бряг

 

без теб

всеки звук

с тътен глух прорязва тишината

и замира в кухото

без стон

 

но с глас обгърнеш ли ме

ставам бездиханна

в мен

започва птиче да трепти

в унес чувствам

как в дланите ти гълъби гнездят

и литнат ли

към ярка светлина

на крилете си ме носят

 

а видя ли очите ти

кадифена топлина

цяла ме облива

в тях се давя

да плувам не мога

но и за помощ

не моля

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Присъствие породено от отсъствие.
    А ако е постоянно до теб как ще раждаш такива бисери?
  • кадифена, нежна поетична словестност...
    Ласка мила, светли дни ти пожелавам..
    сърдечно..
  • Красиво давене!
  • "но с глас обгърнеш ли ме
    ставам бездиханна в мен
    започва птиче да трепти
    в унес чувствам
    как в дланите ти гълъби гнездят
    и литнат ли
    към ярка светлина
    на крилете си ме носят"

    Уникално красиво! Приказно!
    Поздравления, Ласка!
  • Всеки би се удавил в "кадифена топлина" на точните очи!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...