Притча за изгрева
ПРИТЧА ЗА ИЗГРЕВА
И все по-често се връщам при изгрева.
Там някъде, на края на морето,
където животът е приказен,
а смъртта - нелепост.
Там. На границата със отвъда
и вечния въпрос тревожил вековете
"Да бъда или да не бъда?"
преди и след Шекспир.
Опитах и от двете. Не е за завиждане –
слънце да ти свети в придошла мъгла.
Затова обикнах и прегърнах изгрева,
та когато той залезе, с него да се прибера и аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
