purko59 (Ангел Веселинов)
447 3026
13.12.2013 г., 21:37 ч.

Притча за изгрева 

  Поезия
891 0 7

ПРИТЧА ЗА ИЗГРЕВА

 

 

И все по-често се връщам при изгрева.

Там някъде, на края на морето,

където животът е приказен,

 а смъртта - нелепост.

 

Там. На границата със отвъда

и вечния въпрос тревожил вековете

"Да бъда или да не бъда?"

преди и след Шекспир.

 

Опитах и от двете. Не е за завиждане –

слънце да ти свети в придошла мъгла.

Затова обикнах и прегърнах изгрева,

та когато той залезе, с него да се прибера и аз.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обикналият и прегърналият изгрева е щастливец...
    Великолепна, мъдра творба!
  • Колкото се приближаваме до залеза,толкова по-вече ни харесват изгревите,има и нотка тъга по отминалите години,и истина която хваща за гърлото.Харесах!
  • От утре - ще се напивам със изгреви -
    до залез, както никога до сега…

    Доста мислих, като четох, и при всеки прочит откривах нова дълбина.
    Поздравления!
  • Мъдра притча!
    Бъди, бъди...!
    Поздрав!
  • Много хубаво!

    "Там. На границата със отвъда
    и вечния въпрос тревожил вековете
    "Да бъда или да не бъда?"
    преди и след Шекспир."

    Поздравления!
  • където животът е приказен,

    а смъртта - нелепост.
    Мъдро и хубаво!
  • Изгревите са тук, при мен, на морето! Видиш ли ги, уверявам те, няма да бързаш толкова да си тръгваш...!!!
Предложения
: ??:??